Моля влез или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

Автор Тема: Mercedes-Benz S-Кlasse.  (Прочетена 1316 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

01 Декември, 2010, 14:14:05
  • Майстор
  • *
  • Регистрация: Окт 2010
  • Публикации: 503
  • Местонахождение: Бургас Варна
  • Пол: Мъж
  • Skype: the.victory
  • Репутация: 0



Когато дебютира през 1991 г., новата тогава S-klasse на Mercedes-Benz S-klasse с вътрешнозаводски индекс W140 бе посрещната с полярни мнения. Едни харесваха солидната външност, други я намираха за прекалено тромава и дори грозна. По отношение на техническите качества на модела обаче, оценките бяха недвусмислени. BMW можеше и да са внедрили първия германски 12-цилиндров двигател след Втората световна война, но Mercedes-Benz си остана последна инстанция, когато ставаше дума за суперлуксозни лимузини. След седем години на конвейера W140 доказа, че в Мюнхен още има какво да учат, а наследникът му бе призван да отговори на единствения спорен въпрос, заради който щутгартският колос понасяше крити - дизайна.

Новата S-klasse застъпи на смяна през 1998-а. Година по-късно на бял свят се появи създаденото на нейна база спортно купе CL (W215), идентично със седана като механика. Съхранявайки солидността на предшественика си, новото поколение на модела се сдоби с елегантност и се избави от слонското му излъчване. В технически и технологичен план W220 също премина на съвсем различно ниво, скривайки в конструкцията си маса нововъведения. Наред с това S-klasse стана нагледно потвърждение на една от теориите за надеждността - колкото по-сложен е един механизъм, толкова по-често се поврежда.

Mercedes-Benz W220 се произвежда в два варианта с къса и дълга база. По отношение на шумоизолацията на салона употребяваните екземпляри не са съвсем идеални и се нуждаят от известни грижи. За да не поскръцват уплътненията на вратите и някои дребни детайли, трябва след всяко почистване и миене да се обработват със специална смес. Педантичното отношение към други шумни елементи от интериора също им "отнема думата". Когато това се случи, Mercedes-Benz W220 практически остава без конкуренция и то в клас, където случайни играчи няма. Комфортът, разкошът и возията са безапелационни.

Преди осем години S-klasse дебютира с четири бензинови

двигатели

с обем 2.8, 3.2, 4.3 и 5.0 литра. През 1999 г. към тях бяха прибавени 3.2-литров шестцилиндров дизел и 6.0-литров бензинов V12, а след още година и четирилитрова нафтова модификация с осем цилиндъра. Купето CL се оборудва само с пет- и шестлитровите мотори.

Купувачите на практика пренебрегват напълно най-малкия бензинов двигател и през 2002-ра Mercedes-Benz го замества с версията S 350 с 3.7-литров V-образен шестак (245 к.с.). Що се касае до останалите бензинови агрегати, сред малкото им недостатъци може да се отбележи завишеният разход на масло. При скорости над 140 км/ч той може да достигне до литър на всеки 1 000 км. Няма смисъл да се търсят начини за отстраняване на този недостатък. Собственикът просто трябва да се примири.

През първите две години от производството Mercedes-Benz се сблъсква с доста детски болести, които поетапно отстранява. Шест- и осемцилиндровите мотори от този период се отличават с нисък ресурс на междинната и обтягащата ролка на ремъка. износват се след 50-70 хил. км и състоянието им трябва да се следи внимателно при всяко планово посещение на сервиза за поддръжка. Бензиновите двигатели имат по две свещи не цилиндър, като производителят препоръчва използването на такива с платинени електроди. Заради "качеството" на българското гориво понякога се нуждаят от смяна след едва 15 хил. км, защото се появяват проблеми със запалването. Мероприятието излиза между 130 (V6) и 350 (V12) евро. Проблемът не бива да се пренебрегва, защото неотработеното в цилиндрите гориво изгаря в катализаторите и ги вади от строя. Всеки от двата катализатора струва над 600 евро, а премахването им не е никак проста работа. В колите до 2000 г. и по-рано за целта се налага да бъде "излъган" блокът на управлението на двигателя, защото без странична помощ не разбира еднаквата информация, която постъпва от ламбда сондите, през цялото време се опитва да коригира процеса и не позволява на двигателя да работи нормално.

Дюзите на инжекциона също трябва да се почистват редовно, защото иначе след 40 000 км започват да пропускат, а това може да доведе до сериозни главоболия. Дванайсетцилиндровият двигател М137 нерядко страда от изгорели модули на запалването, чиято замяна струва над 600 евро. Освен това, заради малките си размери дренажният канал за вентилация на картера нерякдо се запушва и "вътрешностите" на мотора бързо се покриват с нагар. Цената за разглобяването и почистването на такъв агрегат изобщо няма смисъл да се споменава. Снемането му от производство говори достатъчно за репутацията и търсенето му.

Изборът на дизелова модификация в толкова престижен автомобилен клас звучи меко казано нетрадиционно решение, но всъщност изобщо не е лишено от логика. За надеждността и ресурса на нафтовите двигатели на Mercedes-Benz отдавна се носят легенди, част от които със сигурност отговарят на истината. Дизеловите версии на W220 могат да пострадат единствено от качеството на горивото или от проблеми с турбокомпресорите, но такива случаи са рядкост.

За периодичността на техническото обслужване се гржи бордовият компютър. Не бива обаче да се забравя, че неговият алгоритъм е програмиран за експлоатация в съвсем различни от българските условия. Ето защо смяната на маслото трябва да се извършва на всеки 10-12 хил. км. Не бива да се кара със замърсен въздушен филтър, защото се рискува повреда в разходомера за въздуха.Макар в инструкциите за поддръжка да не се предвижда смяна на маслото в автоматичните

трасмисии

такава трябва да се извършва на всеки 60 000 км. Понеже не е предвидена пробка за изливането на старата смазка, това се прави с проточни методи и отнема доста време и средства. Отчетени са доста случаи на повреди на блока за управление на кутиите ESG - особено след измиване на двигателя. Смяната на блока струва около 700 евро, но следващата автомивка отново може да се окаже последната в живота му. Автоматичните трансмисии от първите две години на производството се отличават с бързото износване на иглените лагери, заради което сеналага скъп ремонт. От 2000 г. се монтират ролкови лагери и проблемът е решен.

Що се отнася до модификациите с четири задвижващи колела 4Matic, статистиките не отчитат никакви характерни неизправности. Покупката на такъв автомобил може смело да се препоръча.Една от най-тежките критики Mercedes-Benz W220 отнася заради прочутото си пневматично

окачване

Ходовата част има два варианта - Airmaric и ABC (Active Body Control). И двата осигуряват на S-klasse великолепна плавност на возията, но ABC с право се смята за връх на съвършенството и дарява пътниците с нечуван комфорт. Той се заплаща с нуждата от висококвалифицирано обслужване, защото в противен случай с големия Mercedes-Benz се случва това, което допреди години бе характерно само за някои Citroen-и, а именно безпомощно "лягане по корем". Капризни елементи в системата Airmatic са компресорът и блока на клапаните. Причините могат да бъдат две - несвоевременна смяна на филтъра или повреди по тръбопроводите, заради които попадналата в пневматиката мръсотия вади от строя прецизните детайли. Често плавният ход създава у водача чувство за безнаказаност и той престава да забелязва ямите по пътищата, в резултат на което рано или късно се налага замяна на пневмоелементи (около 900 евро единия). След 1999 г. Airmatic става доста по-надеждна. Системата ABC се нуждае от смяна на маслото на всеки 60 000 км, като тя трябва да бъде извършена по специална технологична програма с оригинален дилърски прибор, защото "приблизителните" методи не минават. Реглажът на сходимостта също си има особености - преди да започне, автомобилът трябва да бъде в правилно положение, което не се получава без съответната апаратура. Без тази предварителна операция регулировката става безсмислена.

Останалите компоненти на окачването също не понасят особено добре българските пътни условия, особено 12-цилиндровите модификации. Главният принцип, който трябва да се следва, е недопускането на верижна реакция. Цените на резервните части са поносими поединично, но вкупом излизат солено.

Спирачките

на толкова голям и тежък автомобил закономерно се износват доста по-бързо от нормалното и след 30 000 км W220 обикновено се нуждае от нови дискове както отпред, така и отзад. В ниския им ресурс няма нищо удивително. Заради по-добриия топлообмен те са направени от относително меки сплави.

За една от откровено слабите страни на предпоследния Mercedes-Benz S-klasse най-често се сочи

електрооборудването

Безбройните проблеми с него засягат преимуществено колите, произведени до 2000 г. Угасналото арматурно табло, блокът за управление на електрическите стъкла, централното заключване и електрическите огледала съвсем не могат да се нарекат надеждни дори по стандартите на автомобилни класове с далеч по-скромни претенции. Електрониката е свръхчувствителна и командващите системи често страдат от повреди, чието отстраняване е по силите единствено на специализиран сервиз. През 2000 г. Mercedes-Benz отстранява повечето възможни проблеми и електрооборудването става доста по-послушно.

Независимо от изброените дефекти, S-klasse си остава може би най-добрият автомобил в света. Разкошът и комфортът, който щутгартската лимузина осигуряват, нямат пълен аналог при нито един друг производител. W220 обаче е претъпкан до такава степен със съвременни технологии, че обслужването и ремонтът му са непосилно скъпи и сложни. Освен всичко друго, с напредването на възрастта те стават все по-скъпи и трудоемки, а препродажбата на такава кола след 10 години експлоатация надали ще бъде на сметка предвид вложените средства.








Източник: Вестник "Авто Пазар"
   Бензин, а не кръв! Карбуратор, а не сърце! Машина, а не човек!



Сподели темата


Етикети:
 

— Mercedes-Benz   „Най-доброто или нищо!” —

 Mercedes-Benz Bulgaria forum - Опознай един съвършено различен свят!

Developed by Mercedes-bg.info.© 2010-2018 Powered by Simple Machines Forum