Моля влез или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

Автор Тема: Mercedes-Benz E-Klasse W210.  (Прочетена 1217 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

01 Декември, 2010, 00:24:50
  • Майстор
  • *
  • Регистрация: Окт 2010
  • Публикации: 503
  • Местонахождение: Бургас Варна
  • Пол: Мъж
  • Skype: the.victory
  • Репутация: 0



За отличниците всеки следващ изпит е по-труден от предходния. Всички очакват от тях да се представят безпогрешно и дори най-незначителното колебание се наказва безмилостно. В Щутгарт имат какво да споделят като опит по темата. Още щом се появи нов модел на Mer­cedes-Benz, критиците изваждат големите лупи и започват да търсят пропуски. Ка­то недостатък се определя всичко, което не се вписва в представата за съвършенство.

Точно това се случи на новата E-Klasse преди осем години, когато мнозина бяха изненадани от радикалната промяна в дизайна на бест­селъра. Голяма част от почитателите и клиентите на марката намираха ав­­томобила за прекалено екстравагантен не само като външ­ност, а и като конструкция. Успешната ка­риера на модела отдавна отхвърли опасенията им дали кардиналните изменения ня­ма да се отразят на солидността и надеждността му. Наред с това W 210 се превърна в доказателство, че и най-добрите понякога допускат грешки.

Предположението, че по

купето

на Mercedes-Benz, при това от 1995 г., може да се появи ръжда например, вероятно звучи богохулно. По пътищата все още се движат три пъ­ти по-стари автомобили на германската компания, по които няма и петънце. Фактите обаче са безкомпромисни. Много собственици на W 210 се оплакват от корозия по рамките на вратите. Почти онемели от изненада, германски журналисти се заемат да проверят с ендоскоп невидимите иначе кухини по каросерията на няколко E-класи с различни години на производство и резултатите потвър­ждават наличието на ръж­да - най-вече под уплътненията и по някои заварки. Въп­реки че корозията представлява по-скоро козметичен проблем и има по­върхностен характер, феновете на трилъчната звезда са обезспокоени за реномето на марката.

Макар да остава Mercedes във всички онтошения, W 210 търпи критики и по адрес на

салона

Всички достойнства на интериора са съхранени, но злите езици не пропускат да отбележат, че германският концерн бил икономисвал при проектирането и изработката. Факт е, че за салона са използвани 30% по-малко детайли, а себестойността на производството му е намаляла с 20 на сто. Когато припомнят това, педантите обичат да посочват качеството на пластмасата, от която е изработен капа­кът на жабката. За сметка на това изработката по традиция остава на непостижимо за 80% от съвременните автопроизводители ниво. Салонът на W 210 представлява еталон за ергономия и комфорт.

Една от чертите, които винаги са отличавали Mer­cedes-Benz от останалата сива маса по улиците, е невероятното разнообразие от модификации и въз­можността клиентът да се сдобие с практически уникален автомобил. За това се грижат трите нива на заводско оборудване, безбройните опции, които се предлагат срещу допълнително заплащане, вариантите за задно или двойно предаване и най-вече богатата гама от

двигатели

През първите две години от кариерата си W 210 се оборудва с познати бензинови мотори с обем 1 998 см3 (136 к.с.), 2 295 см3 (150 к.с.) и 3 199 см3 (193 коня). Малко по-късно започва да се монтира 4.2-литровият V8 с 279 к.с. През 1997 г. Mercedes-Benz най-сетне се довери на V-образния 6-цилиндров агрегат вместо традиционния редови шестак. През Март същата година започва монтирането на 2.8- и 3.2-литрови мотори с мощност съответно 204 и 224 к.с., а през Септември обемът на най-големия двигател нараства на 4 266 см3 при същата мощност. Тунинг-модификациите на AMG Е 50 и Е 55 с 5.0 и 5.4-литрови V8 с мощност 347 и 354 к.с. допълват гамата, макар че се отнасят по-скоро към класа на бутиковите возила.

За много от верните почитатели на марката доста по-важни са дизеловите варианти. W 210 не разочарова и в това отношение. През Януари 1996 г. базовата модификация 220 D с 2.2-литровия OM 604 (95 к.с.) и трилитровия ОМ 606 (136 или 177 коня в турбоварианта) са допълнени от свръхикономичния OM 602 с обем 2.9 литра, а два години по-късно и от супер­модерния 2.2-литров Com­mon Rail с мощност 102 или 125 коня.

Зад всеки от тези двигатели се крие проверена през годините технология, която съз­дава грижи крайно рядко. При спазването на елементарни условия за правилната експлоатация проблеми са практически не­възможни. От по-внимателно отношение се нуждаят само дизелите, чиято издръжливост отдавна се е превърнала в мит. Добре е да се знае, че ангренажната верига е разчетена за 150 000 км, след което се нуждае от смяна. Заради неизправности в управляващата елекроника понякога се появяват проблеми в системата за рециркулация на газовете, а горивните помпи с високо налягане Lucas са чувствителни към качеството на горивото. Бъдещият собственик трябва да свикне с факта, че редовият 3.2-литров шестак М 104 разходва повечко масло, а сред модификациите, оборудвани с него до Февруари 1996 г., има серии с дефекти в задвижващите механизми на ганератора, вентилатора и хидравликата на волана.

Както при всеки отличник, дори най-дребните недостатъци на W 210 правят впечатление. Ето защо специалистите не пропускат да отбележат познатите от по-стари модели на Mercedes-Benz проблеми с течовете на масло от диференциала и единичните случаи на дефекти в автоматичните трансмисии. Вни­­мание се обръща и на незначителни и крайно ред­ки неизправности по елекрическото оборудване. Въпреки завишените критерии и често неоснователните обвинения обаче W 210 напълно оправдава името, което носи. Свидетелство за това са цените на употребяваните екземпляри и рекордно ниското обезценяване на модела.

Димитър Димитров



Източник: Вестник "Авто Пазар"
   Бензин, а не кръв! Карбуратор, а не сърце! Машина, а не човек!


01 Декември, 2010, 13:45:31
Отговор #1
  • Майстор
  • *
  • Регистрация: Окт 2010
  • Публикации: 503
  • Местонахождение: Бургас Варна
  • Пол: Мъж
  • Skype: the.victory
  • Репутация: 0


За отличниците всеки следващ изпит е по-труден от предходния. Всички очакват от тях да се представят безпогрешно и дори най-незначителното колебание се наказва безмилостно. В Щутгарт имат какво да споделят като опит по темата. Още щом се появи нов модел на Mercedes-Benz, критиците изваждат големите лупи и започват да търсят пропуски. Като недостатък се определя всичко, което не се вписва представата за съвършенство.

Точно това се случи на новата E-Klasse преди осем години, когато мнозина бяха изненадани от радикалната промяна в дизайна на бестселъра. Голяма част от почитателите и клиентите на марката намираха автомобила за прекалено екстравагантен не само като външност, а и като конструкция. Успешната кариера на модела отдавна отхвърли опасенията им дали кардиналните изменения няма да се отразят на солидността и надеждността му. Наред с това W 210 се превърна в доказателство, че и най-добрите понякога допускат грешки.

Предположението, че по

купето

на Mercedes-Benz, при това от 1995 г., може да се появи ръжда например, вероятно звучи богохулно. По пътищата все още се движат три пъти по-стари автомобили на германската компания, по които няма и петънце. Фактите обаче са безкомпромисни. Много собственици на W 210 се оплакват от корозия по рамките на вратите. Почти онемели от изненада, германски журналисти се заемат да проверят с ендоскоп невидимите иначе кухини по каросерията на няколко E-класи с различни години на производство и резултатите потвърждават наличието на ръжда - най-вече под уплътненията и по някои заварки. Въпреки че корозията представлява по-скоро козметичен проблем и има повърхностен характер, феновете на трилъчната звезда са обезспокоени за реномето на марката.

Макар да остава Mercedes във всички отношения, W 210 търпи критики и по адрес на

салона

Всички достойнства на интериора са съхранени, но злите езици не пропускат да отбележат, че германският концерн бил икономисвал при проектирането и изработката. Факт е, че за салона са използвани 30% по-малко детайли, а себестойността на производството му е намаляла с 20 на сто. Когато припомнят това, педантите обичат да посочват качеството на пластмасата, от която е изработен капакът на жабката. За сметка на това изработката по традиция остава на непостижимо за 80% от съвременните автопроизводители ниво. Салонът на W 210 представлява еталон за ергономия и комфорт.

Една от чертите, които винаги са отличавали Mercedes-Benz от останалата сива маса по улиците, е невероятното разнообразие от модификации и възможността клиентът да се сдобие с практически уникален автомобил. За това се грижат трите нива на заводско оборудване, безбройните опции, които се предлагат срещу допълно заплащане, вариантите за задно или двойно предаване и най-вече богатата гама от

двигатели

През първите две години от кариерата си W 210 се оборудва с познати бензинови мотори с обем 1 998 см3 (136 к.с.), 2 295 см3 (150 к.с.) и 3 199 см3 (193 коня). Малко по-късно започва да се монтира 4.2-литровият V8 с 279 к.с. През 1997 г. Mercedes-Benz най-сетне се довери на V-образния 6-цилиндров агрегат вместо традиционния редови шестак. През Март същата година започва монтирането на 2.8- и 3.2-литрови мотори с мощност съответно 204 и 224 к.с., а през Септември обемът на най-големия двигател нараства на 4 266 см3 при същата мощност. Тунинг-модификациите на AMG Е 50 и Е 55 с 5.0 и 5.4-литрови V8 с мощност 347 и 354 к.с. допълват гамата, макар че се отнасят по-скоро към класа на бутиковите возила.

За много от верните почитатели на марката доста по-важни са дизеловите варианти. W 210 не разочарова и в това отношение. През Януари 1996 г. базовата модификация 220 D с 2.2-литровия OM 604 (95 к.с.) и трилитровия ОМ 606 (136 или 177 коня в турбоварианта) са допълнени от свръхикономичния OM 602 с обем 2.9 литра, а две години по-късно и от супермодерния 2.2-литров Common Rail с мощност 102 или 125 коня.

Зад всеки от тези двигатели се крие проверена през годините технология, която създава грижи крайно рядко. При спазването на елементарни условия за правилната експлоатация проблеми са практически невъзможни. От по-внимателно отношение се нуждаят само дизелите, чиято издръжливост отдавна се е превърнала в мит. Добре е да се знае, че ангренажната верига е разчетена за 150 000 км, след което се нуждае от смяна. Заради неизправности в управляващата елекроника понякога се появяват проблеми в системата за рецилкулация на газовете, а горивните помпи с високо налягане Lucas са чувствителни към качеството на горивото. Бъдещият собственик трябва да свикне с факта, че редовият 3.2-литров шестак М 104 разходва повечко масло, а сред модификациите, оборудвани с него до Февруари 1996 г., има серии с дефекти в задвижващите механизми на генератора, вентилатора и хидравликата на волана.

Както при всеки отличник, дори най-дребните недостатъци на W 210 правят впечатление. Ето защо специалистите не пропускат да отбележат познатите от по-стари модели на Mercedes-Benz проблеми с течовете на масло от диференциала и единичните случаи на дефекти в автоматичните трансмисии. Внимание се обръща и на незначителни и крайно редки неизправности по елекрическото оборудване. Въпреки завишените критерии и често неоснователните обвинения обаче W 210 напълно оправдава името, което носи. Свидетелство за това са цените на употребяваните екземпляри и рекордно ниското обезценяване на модела.





Източник: Вестник "Авто Пазар"
   Бензин, а не кръв! Карбуратор, а не сърце! Машина, а не човек!



Сподели темата


Tags:
 

 Mercedes-Benz Bulgaria forum - Опознай един съвършено различен свят!

Developed by Mercedes-bg.info. Powered by Simple Machines Forum