Тема: Ха отляво, ха отдясно.

[Nedko-w124]

Съществуват много теории за възникването на правилата, които определят в коя половина от пътя трябва да се движат превозните средства. Според най-разпространената версия предпочитанията към лявото или дясното движение се коренят още в Древността и зависят от два основни фактора - социалния статус и обстоятелството, че повечето хора са десняци. Простолюдието ходело отдясно на пътя, за да не пречи с носения на дясното рямо товар на насрещно движещите се. Впряговете избирали същата половина, защото дърпането на юздите било по-лесно с по-силната ръка. Войниците - пешаци или конници - на свой ред предпочитали лявата част на пътя. Така в случай на сблъсък по-силната дясна ръка с меча била от страната на противника, а ако не се стигнело до бой, висящите отляво остриета не се удряли при разминаване. Воините така или иначе били много по-малко от обикновеното население, а с течение на времето необходимостта от носене на оръжие отпаднала. През XVII и XIX век пък транспортният поток се увеличил дотолкова, че възникнала нужда от законодателно определяне на "правилната" половина от пътя.

През 1752 г. руската императрица Елисавета издава указ, с който задължава каретите и превозвачите да се минават по дясната част от мостовете. Четири години по-късно английският парламент приема закон за движението по лявата половина на Лондонския мост. В него е предвидена и първата глоба за навлизане в насрещното платно - един фунт сребро. Движението отляво по останалите пътища в Британската изперия е уредено с акт от 1773 г.



Няма неопровержимо обяснение защо англичаните избират "обратната" ориентация на трафика. Предполага се, че принципът е зает от корабоплаването, в което и досега важи правилото за разминаване с десния борд. Заради "левичарството" на британците обаче днес "наобратно" се кара в почти всички бивши техни колонии - Индия, Австралия, Източна и Южна Африка, страните от Тихоокеанския регион. Японците въвеждат движението отляво, след като англичани построяват първата железница в Страната на изгряващото слънце през 1872-ра.



Четиринайсет години по-късно се появяват първите автомобили. Те се управляват посредством стърчащ от пода хоризонтален щурвал с ръкохватка. Въртенето му изисква немалко сила и затова водачът обикновено седи отляво. През 1893 г. на френския автомобил Panhard, създаден за надпреварата Париж-Амстердам, се появява първият волан. За въртенето му са необходими две ръце, което налага шофьорът да седне точно зад, а не встрани от него. Така управлението трябва да се измести към някой от двата борда на автомобила. Само че към кой от тях? Първоначално монтират воланите по-близо към края на платното - вдясно за движението отдясно и вляво за това отляво. Така водачът слиза от колата по-лесно. Постепенно обаче возилата стават все по-големи и бързи. Водачът трябва да внимава за насрещното движение и воланът се измества отляво. Първият модел с такава конфигурация е Ford T от 1908 г.

През 20-те години на миналия век мястото на водача в повечето автомобили се намира от страната на насрещното движение. Изключения все пак не липсват. Lancia монтира волана от дясната страна чак до 60-те, в преки че в Италия се кара отдясно. В САЩ и Канада пощенските коли и досега се отличават от останалите возила по десния волан - за да може водачът да доставя писмата без да слиза.



Заради тесните двупосочни пътища и опасните канавки в Швеция почти всички коли имат ляв волан, но се движат отляво на платното. Системата създава проблеми за гостите от Норвегия и Финландия, а останалите европейци буквално се паникьосват от шантавия трафик в скандинавската държава. Въпросът е поставен на референдум, в който 83% от шведите отхвърлят предложението за унифициране на движението с европейското. Осем години по-късно обаче парламентът приема нов закон за размяна на платната без да пита никого. В ранното неделно утро на 3 септември 1967 г. всички автомобили в Стокхолм дружно спират, преминават в насрещното платно и половин час по-късно в Швеция вече се кара като в останалата част от континента. Преходът извън столицата минава така гладко. Налага се да бъдат преоборудвани всички кръстовища, да се преправи маркировката и да се разместят знаците. "Денят H" оставя толкова дълбока следа в паметта на населението, че запазеният знак на кампанията, който съпътства промяната, съществува и до днес.


(не ми е ясно защо има дупе на тази снимка... но както и да е  )

Още в първия месец след реформата на движението катастрофите по шведските пътища спадат почти до нула. Никога до този момент викигите не били карали толкова внимателно. Само за две години обаче произшествията се връщат на предишните нива.

Историята помни и друг подобен преход, само че наобратно. За уеднаквяването на инфраструктурата със съседите си Зимбабве и ЮАР, където движението е отляво, Мозамбик въвежда английската система.

Държавите, които нямат намерение да се съобразяват със съседите си, измислят всевъзможни формати за канализиране на трафика още на границата. Там, където потокът от возила не е голям, са достатъчни указателни табели. На големите магистрали обаче се налага строежът на огромни съоръжения, детелини и многоетажни мостове. Някои от тях са истински шедьоври на инженерното изкуство.



Съгласно Виенската конвенция за движението по пътищата от 1968 г. управляването на автомобил с "обратен" волан е позволено, стига возилото да отговаря на изискванията в държавата, в която е регистрирано. Конвенцията обаче не е подписана от всички - не я признава, например, Оман. В някои държави е изключително сложно да се получи постоянна регистрация за кола с "обратен" волан. В Австралия автомобилите с кормило отляво са забранени. Който иска да си внесе точно такъв модел, трябва задължително да го преоборудва в съответствие с местните закони. Изключение се прави единствено за возила с антикварна стойност на възраст над 30 години. В Нова Зеландия се изисква специално разрешение. Ограниченията не засяга само дипломати и... изследователи на Антарктика, които обикновено ползват вносна транспортна техника. В Камбоджа с десен волан са почти 80% от автомобилите, но през 2001 г. правителството ги забранява, като заплашва с конфискация всеки, който не приведе колата си в съответствие със законовите норми. Проблемът е, че за преоборудване от десен към ляв волан в тази държава е необходим между един и два средногодишни дохода. В Европа регистрация на автомобили с десен волан отказват властите в Словакия и Литва.



Интересна подробност от нестихващия спор за правилната половина от пътя и разположението на кормилото е пълното единодушие за конфигурацията на педалите. Навсякъде по света те следват формулата ABC от дясно наляво (Accelerator Brake Clutch - газ/спирачка/съединител). Чужденците в страни с "обратно" движение" са улеснени поне в това отношение и няма опасност да объркат краката си. С падането на все повече граници между държавите се активизират предложенията за уеднаквяване на законодателството и правилата за движение, а с това и разполагането на волана на едната от двете страни. Единствената пречка пред подобни инициативи е твърдоглавието и консерватизма, на което дължат съществуването си и архаични мерни системи.


Източник: Вестник "Авто Пазар"


П.п Стори ми се интересна... надявам се и на вас да ви е интересна