Опасности от Прегряването на Двигателя и Как да Го Предотвратим

Прегряването на двигателя може да бъде изключително опасно и да доведе до сериозни повреди и проблеми с нормалната работа на автомобила. В повечето случаи това се дължи на неизправности в охладителната система, което може да се случи по всяко време и при всякакви условия на шофиране.
Когато автомобилът прегрее, специални уреди и датчици на таблото предупреждават шофьора. В такъв случай е важно незабавно да спрете автомобила, докато не се установи причината за прегряването.

 Основни Причини за Прегряване на Двигателя

1. Повреден Термостат 
   Термостатът контролира температурата на двигателя, като регулира потока на охлаждащата течност. Ако термостатът не функционира правилно, това може да предизвика прегряване.

2. Повреден Радиатор 
   Радиаторът охлажда течността, която минава през двигателя. Ако радиаторът е спукан или задръстен, охлаждащата течност не може да циркулира правилно, което води до прегряване.

3. Неработеща Водна Помпа 
   Водната помпа циркулира охлаждащата течност през системата. Ако тя се повреди, течността няма да може да се движи ефективно, което ще предизвика прегряване.

4. Скъсан Ремък 
   Ремъкът задвижва водната помпа. Ако се скъса, циркулацията на охлаждащата течност се нарушава, което води до прегряване.

5. Недостатъчно Охлаждаща Течност 
   Ниското ниво на охлаждащата течност или използването на неподходящ антифриз също могат да доведат до прегряване. Важно е да се използва правилният вид антифриз и да не се смесва с вода.

Какво да Правим При Прегряване на Двигателя

Ако двигателят прегрее, следвайте тези стъпки:

1. Включете парното на максимална степен, за да отнемете част от топлината.
2. Ако е възможно, карайте на по-ниска предавка по нанадолнище без да натискате газта или спрете безопасно настрани.
3. Оставете двигателя да работи, освен ако охладителната течност не е изтекла. В такъв случай го изгасете.
4. Проверете дали вентилаторната перка работи.
5. Отворете капака и проверете за течове и нивото на охлаждащата течност. Никога не отваряйте капачката на радиатора, докато двигателят е горещ!
6. Когато температурата спадне, отворете внимателно капачката на казанчето за охладителна течност и ако е необходимо, долейте течност постепенно.

 Как да Напълним Охладителната Система

За правилното пълнене на охладителната система следвайте тези стъпки:

1. Пълнете радиатора бавно.
2. Запалете двигателя без да го форсирате.
3. Охладителната течност започва да циркулира, запълвайки празнините в системата. Добавяйте течност, докато нивото се стабилизира и системата се обезвъздуши.
4. Ако автомобилът има разширително казанче, напълнете и него.

Следвайки тези стъпки, ще предотвратите значителни температурни колебания, които могат да доведат до сериозни повреди на двигателя. Поддържането на правилното ниво на охлаждащата течност и редовните проверки на охладителната система са ключови за предотвратяване на прегряването и свързаните с него проблеми.

Съвременните автомобили се отличават с гладко управление. Воланът се движи леко и всяка промяна на посоката се изпълнява от превозното средство без усилие.

Но малцина си задават въпроса за тази характеристика.

Възможността за лесно и гъвкаво управление се дължи на усилителя на волана или така нареченото сервоуправление.

Какво е сервоусилвател на волана?
Сервоусилвател на волана е устройство, което намалява усилието за завъртане на волана и улеснява маневрирането на колата при ниски скорости.

Видове усилватели на кормилно управление
Съществуват три вида системи за усилване на волана: хидравлично, електрическо и хидроелектрическо сервоуправление.

Хидравлично сервоуправление на волана (HPS) - тук завъртането на волана се улеснява от хидравлично налягане, генерирано от хидравлична помпа, задвижвана от двигателя. Кормилната помпа осигурява течност под налягане по хидравличната магистрала до контролния клапан на сервоусилвателя на кормилното устройство.

Хидравличната течност се съхранява в резервоар или казанче. Тя се връща по магистралата с ниско налягане и постъпва обратно в казанчето.

Основен недостатък на хидравличната система за сервоуправление е, че помпата работи постоянно, водейки до горивни разходи и по-високи емисии отработени газове. Поради устройството си, тя е предразположена към течове, шумове и повреди при скъсване на ремъка.

Електрически усилвател на волана (EPS) - тази система използва електрически мотор вместо компонентите на хидравличната система. Той е монтиран на кормилната рейка или колоната.

При електрическо сервоуправление могат да се направят настройки, отговарящи на типа на превозното средство, скоростта и предпочитанията на водача. То е по-щадящо за околната среда и не зависи от работата на двигателя.

Освен това е високоефективно и използва енергия само когато е необходимо. Системите с електрически усилвател на волана са по-леки и по-компактни, което намалява теглото на автомобилите. Интегрират се добре с други системи в автомобила, включително системи за подпомагане на водача. Позволяват различни режими на работа въз основа на предпочитанията на водача или условията на шофиране.

Хидроелектрическо сервоуправление (EPHS) - това е съчетание от електрическо и хидравлично управление, използвано по-рядко в съвременните автомобили.

Коя система за усилване на волана е по-добра?
Съвременните автомобили са оборудвани с хидравлична или електрическа система за усилване на управлението. Въпреки че и двете се стремят да осигурят лесно и ефективно управление, начинът им на работа е различен.

Хидравличната система използва налягане, създадено от хидравличната помпа на кормилното управление. Такова сервоуправление е по-здраво и справя се по-добре с тежки натоварвания от електрическото. Затова се предпочита в камиони, SUV и други по-големи превозни средства. То е способно да работи и при изключен двигател, за да позволи маневриране при спешни случаи.

Въпреки това тези системи са по-малко ефективни от електрическите, поради постоянната консумация на енергия от помпата. Изискват периодична поддръжка и редовна проверка за течове, допълване на хидравлична течност в системата, както и периодична смяна на течност и филтър. Р

азходите за ремонт и поддръжка на хидравличната система също са по-високи от електрическата.

От друга страна, едно електрическо сервоуправление се задвижва от електрически мотор. То консумира енергия само при необходимост, което го прави по-ефективно и икономично. Това намалява натоварването на двигателя. Освен това е по-леко, с по-малки размери и гъвкаво. Лесно се интегрира с останалите системи и функции на автомобила, също така позволява избор на различни режими на управление.

Каква точно течност се използва за конкретната система е посочено в инструкцията за експлоатация на автомобила. Използването на неподходяща течност за кормилно управление може да причини повреди в системата.

Кога трябва да се обслужва сервоуправлението?
За да работи ефективно, сервоусилвателят изисква поддръжка. Редовно трябва да се проверява нивото на хидравличната течност и да се долива при необходимост. На определени интервали е необходимо да се сменя хидравличната течност и филтъра.

Диагностика и ремонт на сервоуправлението са необходими при някои от следните симптоми:

- Скърцащи звуци при завъртане на волана.
- Трудно завъртане или съпротивление при въртене.
- Теч от хидравликата на кормилната система.

При всеки един от тези признаци за неизправност е препоръчително да се консултира със специалист и, ако е необходимо, да се направи ремонт. Кормилното управление е от съществено значение за безопасността при движение и трябва винаги да е в добро състояние.

Премахването на DPF (филтъра за твърди частици) е процедура, която се налага при запушване или за периодично почистване. DPF филтрите премахват 85% или повече от саждите, като при определени условия могат да постигнат и ефективност за отстраняване на сажди, приближаваща се до 100%. Някои филтри са предназначени за еднократна употреба и се изхвърлят или заменят, когато се натрупат с пепел. Други се предназначават за изгаряне на натрупаните прахови частици или пасивно чрез използване на катализатор или активни средства като горелка, която загрява филтъра, за да увеличи температурата на горене. Това става чрез програмиране на двигателя, за да работи така, че да повишава температурата на отработените газове. Допълнителен инжектор за гориво в изпускателния поток впръсква гориво, за да реагира с каталитичния елемент и да изгори натрупаните сажди в DPF филтъра, или по други методи. Този процес е известен като регенерация на филтъра. Ако филтъра се запуши напълно, е необходимо да се извърши премахване на DPF филтъра от специалист в специализиран автосервиз.

Премахването на DPF и почистването на DPF
Почистването е необходимо като част от периодичната поддръжка и трябва да се извършва внимателно, за да не се повреди DPF филтъра. Неизправността на инжекторите за гориво или турбокомпресора, което води до замърсяване на филтъра със сурово дизелово или двигателно масло, също може да наложи почистване. Процесът на регенерация протича при високи скорости, по-високи от тези, които обикновено могат да бъдат постигнати при градски условия. Ако водачът управлява автомобила под 60 km/h, DPF филтъра може да не се регенерира правилно. Продължаването на работата след тази точка може да развали DPF филтъра напълно. Някои по-нови дизелови двигатели могат също така да изпълняват така наречената паркирана регенерация, при която двигателят увеличава оборотите до около 1400, докато е паркиран, за да повиши температурата на отработените газове.

Изхвърляне на вредни емисии от DPF филтъра
Процесът на изгаряне на сместа от гориво и въздух в дизеловите двигатели произвежда различни частици. Дизеловите прахови частици съдържат черен въглерод поради непълното изгаряне на горивото и включват малки частици, по-малки от един микрон. Това води до запушване на DPF филтъра за твърдите частици и автомобилът влиза в авариен режим. В този случай е необходимо да се премине към почистване или премахване на филтъра за твърди частици и да се замени с нов. Саждите и другите частици от дизеловите двигатели влошават замърсяването с прахови частици във въздуха и са вредни за здравето на хората. Новите DPF филтри за твърди частици могат да улавят от 30% до 95% от вредните сажди.

Регенерация на DPF филтъра за твърди частици
С оптимален DPF филтър за твърди частици емисиите на сажди могат да бъдат намалени до 0,001 g/km или по-малко. Качеството на горивото също влияе върху образуването на тези частици. Регенерацията на DPF филтъра на дизеловите автомобили се характеризира с динамично равновесие между улавянето на саждите и окисляването им във филтъра. Скоростта на окисляване на саждите зависи от температурата на филтъра, натоварването на сажди във филтъра и други фактори. Непрекъснато регенериращите филтри работят при балансирана температура, която може да се определи чрез лабораторно измерване, за да се улесни регенерацията на филтъра на дизеловите двигатели в реални условия.

Пасивна и активна регенерация
Регенерацията на DPF филтъра може да бъде пасивна или активна, като температурата на отработените газове трябва да се повиши или температурата на запалване на саждите трябва да се понижи с помощта на катализатор. Процесът на регенерация се случва само когато условията са в рамките на предварително зададените спецификации за този двигател. Първата форма на регенерация е пасивна, която се случва при високи температури на отработените газове, постигнати при интензивна употреба на автомобила на автомагистрали или на дълъг път на високи обороти.
Защо е забранено премахването на DPF филтъра за твърди частици според закона?
Когато дизеловите автомобили изгарят гориво, се генерират значителни количества сажди, повече отколкото при бензиновите автомобили. Катализаторите, въпреки че са монтирани на всички автомобили, са предназначени да направят газовете по-безопасни и екологични, но въпреки това те все още позволяват на частиците сажди да се изхвърлят в атмосферата. Затова законът изисква използването на DPF филтри за твърди частици и налага строги стандарти за справяне с високите нива на сажди, генерирани от дизеловите двигатели.

Задължително ли е автомобилът да има DPF филтър за твърди частици?
В момента всички дизелови автомобили в Европа са задължени да имат инсталиран DPF филтър за твърди частици с цел намаляване на вредните емисии от сажди. Филтрите работят по два основни принципа: автоматично изгаряне на дизеловите частици и активна регенерация, където системата е програмирана да инициира инжектиране на гориво след изгаряне, за да повиши температурата на отработените газове и да изгори частиците, когато филтърът се напълни. Прекалено напълнен филтър може да доведе до загуба на мощност и повишен разход на гориво. Някои системи използват и допълнителен инжектор за гориво в цилиндъра, за да създадат горещи газове, които да помогнат за регенерацията.

Как работи филтърът за твърди частици?
Филтрите за твърди частици са създадени за намаляване на твърдите частици в отработените газове от дизеловите двигатели. Те обикновено са направени от силициев карбид или керамика и използват активна и пасивна регенерация, която стартира при достигане на определена температура на отработените газове. Филтрите за твърди частици инсталирани на леки автомобили трябва да са в съответствие с европейските стандарти за емисии.

Пасивна, активна и принудителна регенерация
Регенерацията на дизеловите филтри за твърди частици е метод за самопочистване чрез изгаряне на уловените частици сажди. Регенерацията може да бъде пасивна, активна или принудителна. Пасивната регенерация стартира при определени условия на шофиране, като се изисква двигателят да работи при високи обороти за определен период от време, за да се достигне необходимата температура за регенерация. Активната регенерация се стартира от системата на автомобила, като се инжектира допълнително гориво в цилиндъра, което повишава температурата на отработените газове и помага за изгаряне на частиците сажди във филтъра. Принудителната регенерация се извършва от специализирани сервизи, където филтърът се изважда и почиства или регенерира в специална инсталация.

Активната регенерация
Активната регенерация настъпва, когато пасивната не е успешна. Електронният контролер на двигателя (ECU) оценява нивото на замърсяване на филтъра, използвайки информация от сензорите, и издава команда за допълнително впръскване на гориво, за да увеличи температурата. Принудителната регенерация, както самоимето подсказва, се извършва ръчно. Фактически, това е форма на активна регенерация, когато нивото на замърсяване на филтъра достигне определена стойност. Чрез специализиран диагностичен софтуер, ECU стартира сервизна програма, която увеличава оборотите на празен ход на двигателя до 1500-2000 оборота в минута. В този режим двигателят трябва да работи стационарно до 30 минути.

Извършване на самата регенерация
Регенерацията е процедура за самоочистване на филтъра, която се извършва по различни начини, зависещи от типа на филтъра и от алгоритъма за стартиране на регенерацията. Основният метод е изгаряне на замърсяванията във филтъра с помощта на горивото, което се инжектира или допълнително през дюзите на двигателя или чрез отделна специална дюза. Регенерацията обикновено започва при температура от 600-800 градуса, но при FAP системите се използва специална течност, наречена Eolys, която намалява температурата на изгаряне на саждите. В регенерацията могат да бъдат включени и спонтанни и принудителни процеси. В първия случай ECU започва процеса според показанията на сензорите, докато във втория случай той се стартира ръчно.

Регенерация в градски условия
В градско около могат да настъпят ситуации, при които регенерацията не може да се осъществи. Една от тях е, когато се наложи автомобилът да бъде изключен по време на процеса. За да се избегне това, е важно да се следят показанията на системата и да се избягват прекъсвания на регенерацията, което може да се окаже неприятно и да доведе до необходимост от повторна регенерация.

Аналогови филтри
Имайки предвид аналоговите филтри, важно е да се подчертае, че те не са само неефективни, но и опасни. Понякога те не успяват да участват в регенерацията, като резултат от което могат да предизвикат пожар. Поради тази причина не се препоръчва да се монтират подобни филтри вместо оригиналните. Сега, когато сме изговорили за методите за регенерация и възможностите за замяна на филтъра за твърди частици, можем да преминем към друг важен въпрос: защо филтърът се запушва? Какво влияе на неговия живот и работа?
Кодове за грешки
Ако нивото на маслото се повишава, причината може да е разреждането на горивото поради честите опити за регенерация и вливането на част от горивото в картера на двигателя при вътрешно горене. При работещ двигател може да се чуе съскащ звук. Някои от кодовете за грешки, които може да се срещнат, включват P2002 (низък капацитет на филтъра), P242F (натрупване на пепел), P2452, P2453, P2454 (грешки свързани със сензор за налягане А, пред филтъра). Възможни са и проблеми в електрическата верига, късо съединение или скъсани проводници. Други кодове за грешки включват P2458 (незавършен процес на регенерация), P2463 (запушване на филтъра), P246B (невъзможност за започване на регенерация), P0471 и P0472 (проблеми със сензора за налягане на отработените газове). Допълнително, на някои модели на BMW се срещат кодове като 00480a и 00481a, които сигнализират за високо налягане на отработените газове и запушване на филтъра.

Решаване на проблема със запушването на филтъра за твърди частици
1. **Почистване на филтъра за твърди частици**: Можете да опитате да почистите саждите с помощта на продукти като Liqui Moly DPF Cleaner, TUNAP 131 и други. Този метод обикновено се прилага при леко запушени филтри, но не е гаранция, че филтърът ще продължи да функционира нормално за дълъг период.

2. **Замяна на филтъра**: Замяната на филтъра е най-скъпият метод за отстраняване на проблема. Оригиналните устройства могат да бъдат много скъпи, а работата по тяхната смяна допълнително увеличава разходите.

3. **Премахване на DPF филтъра за твърди частици**: Този метод включва физическо отстраняване на устройството и софтуерно деактивиране на системата за управление на двигателя. Премахването на DPF филтъра за твърди частици може да бъде извършено от специализирани сервизи и обикновено е предпочитано от собствениците на автомобили.

Премахването на DPF филтъра зависи от сложността на работата и може да бъде извършено в два етапа: физическо отстраняване на устройството и софтуерно деактивиране на системата за управление на двигателя. Този метод може да реши проблема със запушването на филтъра за твърди частици, но трябва да се има предвид, че той може да има въздействие върху околната среда и да е непрепоръчителен в някои региони.

Във вековете машините за двигатели с вътрешно горене се развиват с поразителна скорост, търсейки постоянно по-ефективни начини за използване на горивото. Един от ключовите компоненти, които променят начина, по който автомобилите, самолетите и дори корабите работят, е турбокомпресорът. Тази технология, която преобразува изгарящите газове в допълнителна мощност, има вълнуваща история, която се простира през десетилетия.

Предпосоченият Двигател

Идеята за използване на компресори за повишаване на производителността на двигателите не е нова. Още в началото на 20-ти век автомобилните инженери започват да експериментират с различни методи за увеличаване на въздушния поток към двигателите. Това включва използването на механични компресори, известни като Roots и Lysholm, за да се увеличи налягането на въздуха, което води до повишена мощност и ефективност.

Рождението на Турбокомпресора

Идеята за турбокомпресор се заражда през началото на 20-ти век, но първият патент за устройство, сходно на модерния турбокомпресор, е подаден през 1905 г. от шведския инженер Альфред Бюхи. Той патентова турбокомпресор, който използва изгорелите газове от двигателя, за да задвижи турбина, която в своя ред компресира въздуха, който се подава в цилиндрите.

През 1915 г. американският инженер Санфорд Мосън разработва и патентова подобен принцип на турбокомпресора, който се използва за подобряване на производството на двигателите за самолети по време на Първата световна война.

Първите Приложения

В следващите десетилетия турбокомпресорите намират широко приложение в авиацията. Първият сериенно произвеждан самолет с турбокомпресорен двигател, който влиза в бойна служба, е немският Messerschmitt Bf 109E-3, използван по време на Втората световна война. Турбокомпресорите значително подобряват производителността на самолетите на високи височини, където рядката атмосфера ограничава ефективността на обикновените двигатели.

Преходът към Комуналния Транспорт и Спортните Автомобили

След края на войната турбокомпресорите намират свое приложение и в автомобилната индустрия. През 1962 г. Oldsmobile Jetfire представя първия сериенно произвеждан автомобил с турбокомпресорен двигател, който предлага значително повишена мощност спрямо конвенционалните двигатели.

Впоследствие турбокомпресорите стават неразделна част от автомобилната индустрия, особено в спортните автомобили и автомобилите за състезания, където ефективността и мощността са от съществено значение.

Модерният Турбокомпресор

С развитието на технологиите за материали, компютърното моделиране и инженерния дизайн, турбокомпресорите са се превърнали в изключително рафинирани устройства. Модерните турбокомпресори са снабдени с електронни системи за управление, които регулират налягането и въздушния поток, за да осигурят оптимална производителност и ефективност.

Бъдещето на Турбокомпресорите

В бъдеще турбокомпресорите вероятно ще продължат да играят ключова роля в усъвършенстването на автомобилните и авиационните дв

игатели. С развитието на алтернативни източници на енергия, като електричество и водород, турбокомпресорите може да бъдат интегрирани в хибридни системи, които комбинират вътрешно горене с електрическа мощност за постигане на по-голяма ефективност и по-ниски емисии.

Заключение

Историята на турбокомпресорите е история на постоянния напредък в инженерството и технологиите за превръщане на енергията в мощност. От първите експериментални устройства до модерните, високотехнологични системи, турбокомпресорите са променили начина, по който виждаме и използваме двигателите. С въвеждането на нови иновации и технологии, те ще продължат да играят важна роля в бъдещето на транспорта и индустриалната мощ.

Поддръжка на Интеркулера на Автомобила

След отстраняването на проблемите, които предизвикват преминаване на масло през охладителя, е критично да се извърши поддръжка на интеркулера. Тази стъпка е от съществено значение, за да се гарантира нормалното охлаждане на въздуха. Освен това, тя предотвратява смесването на маслото от двигателя с въздушната струя, подавана от турбината. Наличието на масло и въздух в интеркулера може да намали ефективността на дизеловия двигател, като води до образуване на нагар и въглеродни отлагания. В някои случаи това може дори да доведе до загряване на маслото в цилиндрите и прегряване на дизеловия двигател.

За да почистите интеркулера, ще трябва да го разглобите. Процедурата включва използване на специализирани почистващи препарати, които са лесно достъпни на пазара.

Преди да започнете процеса на почистване на интеркулера, се уверете, че сте събрали необходимата информация за вашия автомобил. Осигурете си необходимите инструменти за почистване на интеркулера. Не препоръчваме използването на бензин, керосин или други агресивни разтворители, тъй като те могат да повредят материалите, от които е изграден интеркулера. Избягвайте използването на силни почистващи средства, които могат да разрушат материалите на интеркулера.

За да измийте остатъците от почистващия препарат, използвайте течаща вода под ниско налягане. Бъдете внимателни, за да не повредите интеркулера със силната струя на водата. Промиването трябва да продължи, докато от него не потече чиста вода.

След като сте завършили с промиването, изсушете внимателно интеркулера, за да се предотврати задържането на вода в него. За да ускорите процеса на сушене, можете да използвате въздух под ниско налягане. Също така, почистете внимателно външността на интеркулера от прах, замърсявания и остатъци от масло.

Накрая, инсталирайте отново почистения интеркулер на мястото му. Периодичното почистване на интеркулера е важна профилактична мярка, която подобрява ефективността на турбокомпресорната система на автомобила. Важно е да се отбележи, че дори малкото количество масло в интеркулера може да наложи спиране на работата на двигателя, докато проблемът не бъде отстранен. Използването на автомобил със съзнателно пренебрегната турбокомпресорна система може да доведе до сериозни повреди на двигателя.