Castrol Edge Professional, Longlife III. Castrol Edge е синтетично масло, което е подходящо както за дизелови, така и за бензинови двигатели и гарантира отлична производителност и надеждност дори и при температури под нулата. Също така е силно устойчиво на окисление и издържа през целия си период на експлоатация.

Mobil 1 ESP Formula 5W-30. Друго синтетично масло, маслото Mobil 1 ESP има вискозитет по SAE от 50W-30 и има висока съвместимост с повечето автомобили. То е проектирано да предоставя отлична почистваща сила и да предотвратява износване на двигателя. Подходящо е както за дизелови, така и за бензинови автомобили.

Shell Helix HX7 5W-30. Това синтетично двигателно масло на Shell е проектирано да покрива високите изисквания на конкретни двигатели с висока производителност, включително на Ford и тези изискващи API SJ, ILSAC GF-2 или ACEA A1/B1.

Comma XTech 5W-30. Това е изцяло синтетично масло за висока производителност, което е проектирано за автомобилите Ford DuraTec, DuraTorq или Zetec и дава на потребителите всичките предимства на маслата ACEA A5/B5 откъм пестене на гориво. Освен, че е подходящо за дизелови и бензинови двигатели, то може да се използва и с многоклапанни двигатели, и горивни инжектори и с турбокомпресори.

Двигателно масло Valvoline synpower 5W-30. SynPower 5W-30 е пълно синтетично моторно масло с нисък вискозитет, което е формулирано от комбинация от първокачествени синтетични съставки и усъвършенствана технология за добавки. Проектирано за съвременни бензинови двигатели, SynPower 5W-30 покрива изискването за горивна ефикасност ILSAC GF-5 и изискването GM dexos1™ GEN 2.

Двигателно масло Liqui Moly Top Tec 4200 5W-30. Това е високотехнологично, нискофрикционно моторно масло на основата на синтетична технология. То предлага на шофьорите изключителна защита срещу износване, понижава разхода на масло и гориво и подсигурява бързо проникване на маслото в двигателя. В зависимост от спецификациите на производителя, интервалите на смяна на маслото могат да са от 30 000 до 50 000 км или на всеки 2 години за шофьори с нисък пробег.

Motul X-Clean 5W-30. X-Clean е 100% синтетично масло с висока производителност за бензинови и дизелови мощни и съвременни коли с двигатели с голям обем. Този универсален продукт притежава одобрението на много производители на автомобили и се препоръчва специално за автомобили, които са все още в гаранция. Съвместимо с катализатори.

ELF Evolution, 900 SXR Engine Oil. Elf Evolution 99 SXR предлага изключителна защита срещу износване, както и термична стабилност и устойчивост на окисляване. Това спира деградацията на компонентите на двигателя дори и в много тежки условия. Подходящо е за всякакви пътувания (градски, извънградски и по магистрала) и особено за тежки условия.

RAVENOL VMP 5W-30. Ravenol VMP е универсално моторно масло за горивна ефикасност, което е специално дестилирано за съвременни бензинови и дизелови двигатели с и без турбокомпресор на леки коли и микробуси с удължени интервали на смяна на маслото. Удължава срока на служба на дизеловия филтър за твърди частици.

В живота на хидравличната течност играе ключова роля в поддържането на ефективността на автомобила, като осигурява безпроблемна работа на хидравличната система. Този полезен ресурс може да прослужи за целия живот на автомобила, при условие че системата не разкрива течове. Най-честите причини за увреждане на хидравличната система са използването на нискокачествени масла и неправилните интервали за смяна. В следващата статия ще разгледаме как да избегнем тези грешки, когато избираме и заменяме хидравличната течност.

Причините за увреждане на хидравличната течност включват тежки товари и рязки промени в налягането на системата, които могат да доведат до преждевременно стареене на маслото. Експертите изтъкват четири основни фактора, които допринасят за услоеното състояние на маслото: прегряване, интензивна употреба, обща повреда на системата и несъответствие на течността с техническите изисквания на автомобила. Съвременните коли са оборудвани със защитни клапи, предотвратяващи повреди на компонентите на системата.

Определянето кога да се смени хидравличната течност е ключов въпрос за поддържането на здравето на системата. Множество производители като Mitsubishi, Volkswagen и Ford препоръчват смяна на течността на всеки 1-2 години или на всеки 100 000 километра пробег. Появата на тъмно масло, необичайни миризми, повишена устойчивост и изтичане са сигнали, че течността трябва да бъде сменена. Също така, ремонт на хидравличната система изисква смяна на течността. Злоупотребата с масло, изгубило своите свойства, може да причини повреди и преждевременно износване на компонентите.

Изборът на правилната хидравлична течност е от съществено значение за поддържането на здравето на системата. Съществуват три основни типа: минерална, полусинтетична и синтетична. Минералните течности са стабилни и икономични, но с кратък срок на експлоатация. Полусинтетичните се характеризират с ниска вискозитет и добра хлъзгавост, но могат да повредят гумените елементи. Синтетичните течности са по-скъпи, но имат отлични работни характеристики и най-дълъг експлоатационен живот.

Хидравличните течности се различават по цвят, като червените са предназначени за коли като Toyota, Nissan, Hyundai, Kia, Mazda и General Motors, жълтите за Mercedes-Benz, а зелените за Volkswagen, Ford, Bentley, BMW, Volvo и Daimler AG Group.

Важно е да се подчертае, че изборът на хидравличната течност не трябва да се базира само на цвета й, а на съдържанието и техническите изисквания на конкретния автомобил. Смесването на различни видове течности може да причини сериозни повреди.

За тези, които предпочитат самостоятелно да сменят хидравличната течност, предоставяме прости стъпки: подигнете предницата на колата, изпомпайте старата течност, разкачете и източете маслото, напълнете с нова течност и извъртете волана. Тези стъпки осигуряват ефективна смяна на маслото и поддържат системата в оптимално състояние.

В заключение, при закупуване на хидравлична течност е важно да се отдели внимание на качеството, да се спазват препоръките за смяна и да се следват правилата за съвместимост. Този подход гарантира продължителната и надеждна работа на хидравличната система, като осигурява безпроблемно управление на автомобила.

Състав на двигател с вътрешно горене
Устройство на двигател с вътрешно горене. В настоящия момент двигателите с вътрешно горене са основният вид автомобилен двигател. Двигателите с вътрешно горене, съкращено на ИВГ. Те са топлинни двигатели, които преобразуват химичната енергия на горивото в механичен изход. Различни са основните видове двигатели с вътрешно горене. Това включва бутални двигатели, роторно-бутални и газови турбини. От всички представени видове двигатели, буталният двигател с вътрешно горене е най-разпространеният, така че устройството и принципът на работа могат да бъдат разгледани, използвайки него като пример. Предимствата на буталния двигател с вътрешно горене, което го прави широко използван, включват автономност, гъвкавост, възможността за комбиниране с различни потребители, ниска цена, компактност, лекота, способност за бърз старт и горивна гъвкавост.

Алтернативни горива
Въпреки това, двигателите с вътрешно горене имат някои съществени недостатъци, включително високо ниво на шум, висока скорост на въртене на коляновия вал, токсични отработени газове, ограничен ресурс и ниска ефективност. В зависимост от вида използвано гориво, различаваме бензинови и дизелови двигатели. Съществуват и алтернативни горива, използвани в двигателите с вътрешно горене, като природен газ, алкохолни горива като метанол и етанол, и водород. От екологична гледна точка, водородният двигател обещава, тъй като не произвежда вредни емисии. Заедно с ИВГ, водородът се използва за производство на електрическа енергия в горивните клетки на автомобила. Устройството на двигателя с вътрешно горене включва корпус, два механизма, коляно и газоразпределител, както и различни системи, като система за всмукване, горивна система, система за запалване, система за смазване, система за охлаждане, система за изпускане и система за управление.

Устройство на двигателя
Блокът на двигателя обединява цилиндровия блок и цилиндровата глава. Коляновият механизъм преобразува възвратното движение на буталото във въртящо движение на коляновия вал. Газоразпределителният механизъм осигурява точно подаване на въздух или гориво-въздушна смес към цилиндрите и изпускането на отработени газове. Всмукателната система е предназначена да подава въздух към двигателя, а горивната система осигурява гориво на двигателя. Съвместната работа на тези системи води до формирането на гориво-въздушната смес. Основата на горивната система е системата за инжекция. Запалителната система осигурява запалване на горивната смес в бензиновите двигатели, докато дизеловите двигатели се самозапалват. Системата за смазване има за цел намаляване на триенето между частите на двигателя.

Работа на двигателя
Охлаждането на нагреваемите части на двигателя се осигурява чрез охлаждаща система. Важни функции на отработените газове от цилиндрите на двигателя, като намаляване на шума и токсичността, се осъществяват чрез изпускателната система. Системата за управление на двигателя е отговорна за електронното управление на работата на двигателната система с вътрешно горене. Работата на двигателя с вътрешно горене се основава на топлите газове, които се разширяват след изгарянето на гориво-въздушната смес и тласкат буталото в цилиндъра надолу. Буталният двигател изпълнява цикъл с четири такта, който се случва в два оборота на коляновия вал. Този цикъл включва всмукване, компресия, работен ход и изпускане.

Задвижване и устройство на двигателя
По време на цикъла на всмукване и работен ход на буталото, то се движи надолу, докато по време на цикъла на компресия и изпускане се движи нагоре. Работните цикли във всеки цилиндър на двигателя не се нарушават по фаза, което води до равномерно функциониране на двигателя. В някои двигатели с вътрешно горене, цикълът се изпълнява в два удара, включително компресия и работен ход, като двутактови двигатели. По време на цикъла на всмукване, системите за всмукване и гориво осигуряват образуването на гориво-въздушна смес. В зависимост от конструкцията, сместа се образува във впръсквачния колектор, централното или разпределено впръскване за бензиновите двигатели или директно в горивната камера, както и директното впръскване за бензиновите двигатели и впръскването на дизеловите двигатели. Когато газоразпределителните клапани са отворени, въздухът или гориво-въздушната смес, поддържани от вакума, се подават в горивната камера.

Работен процес и устройство на двигателя
По време на цикъла на компресия, смукателните клапани се затварят, а гориво-въздушната смес се компресира в цилиндрите на двигателя. Запалването на горивната смес, чрез принудително или самозапалване, съпътства работния ход. Последният излезе след запалването и принуждава буталото да се движи надолу. Това движение се прехвърля чрез коляновия механизъм във въртящо движение на коляновия вал, което след това поддържа движението на автомобила. При изпускането на работните газове, газоразпределителните клапани се отварят, а отработените газове се извеждат през изпускателната система, където се почистват, охлаждат и намаляват шума. Накрая, тези газове се излизат в атмосферата. Представеният принцип на работа на двигателя с вътрешно горене обяснява ниската ефективност на този вид двигател, която обикновено е около 40%.

Всичко, което се захранва през ключалката, бутоните, контролните панели или конзолата, беше изключено. Внимателният собственик следи за това при напускането на автомобила. Но наистина ли всички електрически вериги се изключват? Изглежда, не. На съвременни автомобили това може да се гарантира само чрез изключване на батерията. И дори тогава, не може да се каже напълно... Имаме дело с такова явление, като саморазряд на батерията. Тук дори изключването на клемата не помага. Но нашето текущо разговор се отнася до други изтичания. В автомобила постоянно са включени контролера за системата на впръскване (управляващ блок), часовникът, алармата. Обикновено те се захранват напрямо на радиото, модула за подем на прозорците и други. Понякога се добавят и други консуматори. Понякога - без волята на собственика, който не открива неизправности.

Принципът на измерване на тока във веригата на всякакъв консуматор. С червени пунктирни линии е показано недопустимо включване на амперметър.
Приблизителната схема на включване на тези токове е показана на рисунката. Всички те имат постоянен положителен полюс - опитайте, например, да изключите клемата на батерията, ако колата е под охрана! Но ако клемата е свалена, тогава преди следващото пътуване ще трябва да настроите отново радиото, часовника, а контролерът ще трябва да "се научи" отново. Разбира се, популярният ключ "за маса", който се използваше преди двадесет години, принципно няма да промени нищо.
Ако има основание да се подозира, че батерията се изтощава твърде бързо, въпреки че няма жалби за нея, тогава е полезно да се знае, че общият изтекъл ток, за който говорим тук, трябва да бъде с резерв - не повече от 60 милиампера (мА). Алармата обикновено консумира около 20-25 мА, паметта на контролера на системата за впръскване - 5 мА, паметта на радиото - 3 мА и така нататък. Сумирайки всички тези загуби, можем да получим общо 25-40 мА. С такива токови разходи батерията може спокойно да издържи няколко години, без да изненадва собственика.
Но ето жив пример: на колегата ни автомобил се откри утечка от около 180 мА... Търсенето доведе до лампичка в багажника, на която винаги има "плюс", а "минусът" се управлява от краен ключ. Той беше този, който забави откриването: лампата беше включена постоянно, но беше скрита в багажника - и собственикът дълго време не знаеше за този проблем. След смяна на ключа, тока от изтичанията се намали до 35 мА.
Този, който не е ограничен в средства, лесно може да си закупи модерна батерия, висококачествен стартер, скъпи свещи и други такива. Но ако изтичанията на ток, когато колата не работи, са неприемливо големи, проблемите няма да се забавят. Как и с какво измерваме тези изтичания?

Ток от изтичания 520 мА - включен салонен светлинен панел и лампа в "куфарчето".

Нормален ток на изтичане (контролер, радио...).
За целта е необходим тестер, който може да измерва ток до 10 ампера - желателно цифров. Той струва около 300 рубли. Не трябва ли да напомня, че тока се измерва, като се включи тестер или амперметър в отвора на електрическата верига? Разбира се, това не означава, че "с цел научни изследвания" трябва да режем кабела! Във всяка верига може да се намери щепсел, клеми, гайки и т.н., за да я разкачим - и да свържем измерителното устройство, както е показано на рисунка и снимки. Забележете, че на снимка 1 тестерът показва неприемливо висок изтичащ ток - 520 мА (този ток е симулиран чрез включването на таванска лампа и лампа в "куфарчето"). На втората снимка тези потребители са изключени, и тока на изтичане е само 10 мА (контролер, радио, модул за управление на стъклата). Между другото, ако искате да проверите "апетита" на алармата, тогава е препоръчително да се отчитат стойностите на тестера не по-рано от минута след активиране на охраната. Това са специфичните характеристики на тези системи.
И още нещо. Не бързайте да включите тестера (амперметъра) навсякъде! За разлика от волтметъра, той не е предназначен за такива "шеги". Пример за неправилно свързване - на рисунка (верига, показана с червен пунктиран): през амперметъра се свързва положителната страна на батерията без товар, което представлява късо съединение. Към щастие, в уреда има вградена предпазна осигурителна система.

Поставете ключа в позиция "0". Изключете плюсовата клема на батерията и свържете амперметъра в разрязване - минусовата страна към контакта на колата, а плюсовата към батерията. Задайте мащаба на амперметъра в обхвата на 10 ампера. Токът не трябва да има преминаване, ако има - проверете клемите на стартера и генератора. След това поставете ключа в позиция "паркинг". Изключете автомагнитолата или други подобни устройства, пътническите фарове, салонното осветление. Измерете стойността на текущия ток. Малки токове са приемливи - до 0,1 милиампера. Ако откриете стойности, надхвърлящи тази стойност, следва да проверите веригите на захранване на задните фарове и салонната подсветка, запалката, аудиосистемата, алармата, отоплителната система и климатикът. Това става с последователно изключване на тези устройства от веригата на захранване (или чрез изваждане на предпазителите, съответстващи на изключваните устройства), докато тока на изтичане не изчезне. След това проверете веригата на устройството, при изключването на което изтичането спря.

Завъртете ключа в позиция "1" (но не стартирайте двигателя!) и измерете стойността на тока, който преминава през батерията, той трябва да бъде в обхвата от 1-2 ампера, в зависимост от типа на двигателя и системата за запалване. Ако тока значително надхвърля тази стойност, ще трябва да проверите изтичането на тока на автомобила само чрез последователна проверка на всички вериги на автомобила, чрез последователно изключване и измерване на тока, след което да го сравните с еталонните стойности, указани в документацията за автомобила."

Наличието на изтичане (протичане) в електрическата верига на автомобила е доста разпространена неизправност. Това се отнася особено към превозните средства с продължителен срок на експлоатация. През годините, пътувайки по нашите пътища в условията на значителни климатични колебания, може да настъпи разрушаване (пукнатини, износване) на изолационния слой на проводите, окисление на контактите на терминалните блокове, свързващите гнезда за електронни уреди и други подобни.

Най-сериозната опасност, която носят подобни неизправности, е вероятността от късо съединение в електрическата верига. Всеки знае, че това може да доведе до катастрофални последици, включително запалване. Ако през деня има шанс, че запалването ще бъде бързо забелязано, ограничено и унищожено, през нощта автомобилът може да изгори напълно и да причини значителни щети на околното имущество.

Ако не говорим за крайни случаи, основната щета, която причиняват изтичанията в системата на електрооборудването, е излишното разреждане на батерията. И ако при ежедневна употреба токът от изтичането може да бъде компенсиран от генератора, при достатъчно продължителен период на престой на автомобила батерията може да се окаже напълно неработоспособна, за да стартира двигателя.

Затова специалистите препоръчват периодично да извършвате проверка на системата на електрооборудването на автомобила си, за да установите възможни изтичания. За изпълнението на тази процедура се изисква само амперметър, способен да измерва постоянен ток до 10 A, или мултиметър. Той също се настройва в режим амперметър, в обхвата на 10-20 A постоянен ток.

Понеже за измерванията е необходимо да се изключи отрицателният захранващ кабел, уверете се, че можете да възстановите настройките на аудиосистемата и алармата. Като свалите накрайника на кабел от отрицателния извод на батерията, трябва да затворите създадената разрив в захранващата система с помощта на клещите на мултиметъра. Единият клещ се поставя на извода "-" на батерията, а другият – на накрайника на извадения кабел.

Ако има аларма, трябва да извадите свързващия щекер на контролната ключалка под капака,  я натиснете и закрепите в тази позиция. При затворени врати, активирайте алармата. След две минути алармената система ще премине в режим на сън и можете да проверите изтичането на ток.

Идеално е стойностите на мултиметъра да бъдат нула, но на практика, поради спецификата на електрическата система, тази стойност може да бъде 0,02-0,04 A. Това се счита за напълно приемлива стойност и няма да има тежки последици за батерията дори след 2-3 месеца на автомобил без използване.

Ако изтичащият ток надвишава упоменатите граници, трябва да намерите причината за изтичането. Например, при ток от 100-200 mA батерията ще се разреди напълно за ден!

Претърсването на системата се препоръчва да започне от салона: свалете покривката на радиото и деактивирайте сънния режим. Визуално проверете състоянието на всички лампички - осветителни в салона, вратите, багажника и индикаторите на инструменталната табло.

Ако алармата не премине в режим на сън (т.е. токът не се променя в продължение на няколко минути след активиране), я изключете - извадете допълнителните осигурителни предпазители до блока на алармата.

При "спяща" аларма трябва да изваждате предпазителите един по един и да проверявате стойностите на мултиметъра. Блокът с предпазителите често се намира в салона, затова трябва да закрепите концевика на вътрешното осветление на салона в натиснато положение. Ако при изваждане на един от предпазителите токът се намали до допустимите стойности, това означава, че е открита веригата, която е "виновна" за загубата на електроенергия. Следователно трябва да изследвате всички сегменти (проводи, терминали, свързващи гнезда, потребители и други) на тази верига, да намерите и отстрани неизправността.

Ако дори след проверка на всички предпазители изтичащият /утечката/ ток остане стабилно висок, трябва да проверите цялата инсталация до блока с предпазители (да разгледате изолацията на проводите, контактите и джобчетата в собствения блок). Също така трябва да проверите системите за стартиране и зареждане - стартера, генератора или допълнителното оборудване, което се захранва директно от батерията (събуфер, мъгла и други).

Отново трябва да подчертая, че дори ако изтичащият ток е малък, но превишава посочените допустими стойности, това вече е аномална ситуация. В такъв случай батерията най-вероятно ще загуби повече заряд, отколкото ще получи от генератора, особено при кратки пътувания в града. Това е особено критично за батерията през зимата!

Затова, ако не сте сигурни в собствените си умения, периодично (например, при извършване на ТО или ремонт) се консултирайте с автоелектрик в автомайсторската работилница, за да извършите профилактична проверка на системата за електрооборудване. Изразходваната сума ще се изплати с лихва чрез съкращения, които могат да възникнат при критични ситуации поради неизправности в електрическата верига.

Обичайната грешка на начинаещите електротехници при разреждане на батерията е да започват незабавно да измерват изтичането на батерията. Това в принцип е неправилно. Според моето мнение трябва да се постъпи по следния начин:

Трябва да проверите техническото състояние на батерията и да я напълно заредена. Техническите детайли са общо известни, затова няма да ги повтарям. Само имайте предвид, че ако има тестер за натоварване, той никога не е давал точни данни за състоянието на батерията.
Поставете технически изправна батерия и напълно заредена на автомобила. Сега трябва да проверите работата на генератора, зарежда ли батерията на автомобила. Методът за проверка на батерията на автомобила е:
свържете цифров тестер към клемите на батерията в режим за измерване на постоянно напрежение, измерващите крайници на тестера трябва да са с "крокодили" (тези щипки ще са ви полезни в близкото бъдеще);
измерете напрежението без стартиране на двигателя, средно стойността (12-13) V.

Запалете двигателя. Ако по време на стартиране напрежението на акумулатора не пада под 10,5 волта, тогава акумулаторът е в нормално състояние.

Измерете напрежението на ход на  обороти.

При 1500 оборота в минута измерете напрежението без товар.

При 1500 оборота в минута включете товар: габаритни, всички фарове, климатика и измерете напрежението. Формално напрежението трябва да бъде в обхват (13,5-14,5) волта. Обаче на обикновените реле-регулатори обикновено са (13,8-14,2) волта,  14,4 волта през лятото и до 14,7 волта през зимата.


Измерените напрежения без товар и с товар при 1500 оборота в минута не бива да се различават с повече от 0,2 волта. Ако разликата е по-голяма, тогава:

Трябва да проверите натягането на ремъка /пистовия/; слабо натегнатият ремък може да хлъзне под товар.
Възможни са проблеми с генератора (реле-регулатор...).
Ако напрежението е по-малко от 13,5 волта, тогава трябва да проверите електрооборудването на автомобила и самия генератор. Също така, на стартирания двигател е много важно да проверите качеството на масата - измерете падането на напрежението с тестера. Едният край на тестера трябва да бъде поставен на минусовата клема на акумулатора, а другият - на  болта /клемата/ След това този край на тестера трябва да бъде поставен на двигателя. Тестерът трябва да покаже напрежение не повече от 0,2 волта. Също така можете да проверите и захранващите плюсови проводи. Ако напрежението е повече от 0,2 волта, тогава трябва да проверите качеството на връзките в клемите, състоянието на същите клеми на акумулатора и, ако е необходимо, да почистите масата до метал.

Сега, след като сте се убедили, че акумулаторът е нормален и няма проблеми с електрооборудването на автомобила, трябва да проверите токът на изтичане. Нормалната стойност на ток на изтичане не бива да надвишава 0,05 A. Ако токът е по-голям, трябва да намерите причината за изтичането и да я премахнете. Заедно с това трябва да проследите постоянно тока на изтичане, като последователно изключвате товарите. Н

Изключете двигателя.
Свалете минусовата клема от акумулатора.
Превключете тестера в режим на измерване на постоянен ток и го поставете в режим на измерване на ток. Едно от клечките на тестера трябва да се закачи на откачената клема, а другото на минусовата клема на акумулатора. Началната настройка на тестера трябва да бъде на 10 А, а за по-точно измерване след това променете границата след приблизително 30 секунди (без аларма).
Запишете тока.
Включете алармата и след приблизително минута запишете тока.
Отново, нормалният ток на изтичане не бива да бъде повече от 0,05 A. Ако:

Тока на изтичане е (0,3-0,5) A, вероятно някои лампички са включени, или радиото държи включено. По-често виновен е радиото, когато индикира часове, токът може да бъде около 0,3 A. За да премахнете съмненията, трябва да свалите предната панел на радиото и да измерите тока. След това напълно изключете радиото (извадете кабела) и измерете тока.

Тока на изтичане е 0,2 A, проверете алармата или недавно инсталирани електронни устройства, като антирадар, бордови компютър, усилвател и други.

Тока на изтичане е 0,1 A, вероятно е постоянно включен реле.

Това са най-типичните проблеми, но съществуват и други варианти. Основната идея за откриване на причината за голям ток на изтичане е последователното изключване на силовите проводи от плюса на акумулатора. Не забравяйте за управлението на двигателя (инжектор) - това са проводници към общите точки S8 и S9. Когато кабелите към форсунките се надраскват, това води до сериозни изтичания и, вероятно, към късо съединение.

Много рядко, но могат да се появят проблеми и със стартера. Трябва да отвиете силовият плюс към стартера (дебелият червен провод), този провод не бива да се допира до масата. Ако тока на изтичане стане нормален, тогава стартера е най-добре да се смени, ремонтирането му е опасно.

Има много причини, поради които батерията на автомобила се изтощава, включително нормално износване на акумулатора, повреда на алтернатора и неизправност на стартера. Друга причина е изтичане на ток, което може да бъде причинено от редица фактори, включително замърсяване или окисляване на клемите на акумулатора, повреда на изолацията на окабеляването на автомобила или дори неправилно свързване на оборудване след пускане на пазара като радиостанции и алармени системи.

Много ентусиасти на автомобили се сблъскват с проблем със стартирането на автомобил, когато батерията му е изтощена. Обикновено „симптомите" са както следва:
• стартерът едва се превърта / завърта;
• чувате характерни щраквания на релета изпод капака;
• индикаторите на таблото се изключват, когато ключът за запалване се завърта.

Още по-лошото е, че батерията може да е толкова изтощена, че дори централното заключване да не работи. Накратко, ситуацията е неприятна. Причината може да бъде забравено изключване на осветлението на колата. В този случай е достатъчно да поискате собственик на автомобил за помощ при стартиране на вашето превозно средство или да поставите батерията за зареждане и да използвате обществен транспорт.

ПРИЧИНИ ЗА РАЗРЕЖДАНЕ НА БАТЕРИЯТА

Ако батерията е изтощена, работата й е под въпрос. Много по-лошо е обаче, ако има изтичане на ток, което може да бъде причинено от замърсяване и окисляване на клемите на батерията, повреда на изолацията на окабеляването на автомобила или неправилно свързване на допълнително оборудване (автосервиз за резервна система).

Първо трябва да проверите батерията. Ако я използвате повече от 3-5 години, батерията вероятно губи способността си да задържа заряда. За да проверите, изключете клемите на батерията, оставете я за 2-3 часа и проверете напрежението на контактите. За това можете да използвате обикновен мултицет; свържете го към свързващия конектор на батерията, като същевременно спазвате полярността (плюс към плюс, минус до минус). Оптималната стойност на напрежението е 12,65 V, а минимално допустимото напрежение е 11,9 V. В зависимост от естеството на използване на автомобила, батерията може да не успее да възстанови заряда при зареждане от алтернатора. Това може да се случи поради кратки проблеми на автомобила, както и чести стартиране и спиране на двигателя. Тези фактори влияят още повече на батерията през студения сезон.

Ако превозното средство има голям пробег, причината доста често може да бъде неизправност на алтернатора. По правило на таблото трябва да се появи подходящо предупреждение, но понякога може да го пропуснем. Причината може да бъде и стартерът, т.е., той започва да приема повече мощност при завъртане.

УТЕЧКА НА ТОК

Има няколко начина за проверка на течовете на ток:
• Преди всичко, можете да сверите консумацията на акумулатора - докато е включен на автомобила, стойността трябва да бъде около 50 mA. Ако измервате повече, има проблем. Тази стойност обаче е приблизителна, тъй като консумацията зависи от много фактори.
• Изключете отрицателния извод от акумулатора. След това заредете батерията, изключете ключа и оставете превозното средство за около 20 минути, за да стабилизирате всички електронни блокове. Тяхната работа е изключително ниска и след този период би трябвало да достигнете към приемливата стойност (допустима консумация на ток). Ако това не се случи, използвайте мултицет. Разкачете свързващите изводи на акумулатора (най-добре от положителния терминал). Изключете ключа. Сега свържете мултицета в режим на измерване на постоянен ток към свързващия конектор на акумулатора (използвайте ампер клещи) и другата клема на мултицета към отсързани клеми на акумулатора. Мултицета ще измерва консумацията на ток. В следващия момент на ключа елиминира текущата консумация и дадената стойност е текущата стойност на изтичане на ток.
• Алтернативно използвайте мултицет на живо. Разкачете свързващите изводи на акумулатора и сложете клемите на мултицета на тях. Изчакайте 20-30 минути, след което включете ключа на пусковия двигател. В момента на завъртане на ключа ще видите текущата стойност на изтичане на ток.
• Втори начин - изключете всички предпазители и включете ключа. В момента, в който ключът се завърти на пусковия двигател, дадената стойност е текущата консумация на ток. След това поставете предпазителите на място, изключете ключа и включете главния предпазител на панела с предпазителите. Сега стойността на тока трябва да бъде около 50 mA. Ако тази стойност се увеличи, намерете блока с предпазители, който предизвиква най-голямо изтичане на ток, и търсете проблема в този блок.

Повечето предпазители на съвременните автомобили са маркирани на самите предпазители с техните номинални стойности и предназначение. Но дори и ако са маркирани, винаги е добре да знаете тяхната цел и да разполагате със съответната схема на предпазителната кутия. Не трябва да забравяме и за релейната кутия, която може също да предизвика изтичане на ток